Иконите и песнопението – същинска свещена връзка

Съвременният човек, този който е по-отдалечен от църковните норми, макар и кръстен, трябва да започне да прави разлика между това, какво е изкуство и какво стои зад образите в иконописта. Същото нещо може да се каже и за съвременната популярна музика и православните църковни песнопения.

Модерното изкуство и популярната музика може да имат високи художествени стойности, но в крайна сметка те са отдадени на естетическата наслада и удоволствие. Докато при иконописта и песнопенията, тези които са сътворени по църковния канон, те са изцяло свързани с църковното тайнство. Какво обаче ги свърза? В този текст ще хвърлим поглед върху връзката между иконите и песнопението от гледна точка на тяхното предназначение.

Както иконите, така и песнопенията от вековете на ранното християнство са анонимни. Ако от първите са останали няколко свидетелства, то музикалната археология може много малко да каже за това, как е звучала в началото църковната песен. Може само да се предполага на базата на създадения и утвърден стил в Православното християнство векове по-късно, но по-важното е друго. Песнопенията са тясно свързани с богослужението, така както е подредбата на иконите в храма.

Каква е връзката между двете обаче? Именно богослужението и връзка, която се осъществява, когато започва от песента като похвално слово, което минава през съкровения първообраз на Христос, Богородица или светеца изобразен на иконата. Те от своя страна, връзката с първообраза, с Твореца на света. 

Така както иконописците са следвали канона при изобразяването на свещените образи, така и онези малко знайни композитори са следвали стриктно написаното в Евангелията.  Един пример обаче се откроява пред всички останали, когато говорим за връзката между Словото, иконата и песнопенията. Това е примерът с иконата „Достойно есть“. Това е химн в християнския свят, който се пее във възхвала на Божията майка, химн създаден от думите продиктувани на монах от архангел Гавраил. Монахът е бил в молитвена поза пред икона на Девата в онзи свещен миг.

След всичко казано дотук е редно да се заключи, че човек може да се научи да разпознава, не само тайнството на иконите, но и последователността и смисъла на песнопенията в църковния храм. Така богослужението и личната му отдаденост, ще продобият нов, съществен смисъл, в неговия живот на християнин.