Всички поръчки се изпращат за 1-3 работни дни.

За жестовете в иконите

Свикнали сме да говорим за иконите като за изображения, които насочват мислите ни към божествената природа на нещата и въпреки това в тях има конкретни човешки характеристики. Такива са жестовете с ръце на Христос, Богородица, светиите, ангелите. Макар да има разлики в изображенията при католическите и православните икони, то приликите при жестовете с ръце са основание да бъдат обяснени.   Следващите редове са просто обяснение на произхода на жестовете, но не и задълбочен подход спрямо тематиката.

 

Много миряни, които посещават църкви и манастири разбират изображението, разчитат и разпознават чий образ стои пред тях. Не така стоят нещата с типичните жестове с лява или дясна ръка, със свободни или кръстосани пръсти, с посочванията към определена посока. Не е чудно, че съвременният човек по трудно разбира тези жестове.

 

Всеки жест има строго определено значение в християнския смисъл. Жестовете обаче са наследени от предхристиянската епоха, когато древните гърци и римляни развили почти до съвършенство ораторското изкуство и реториката. Освен с красноречие и изкусно говорене, ораторите и риториците влизали в дискусии и с определен набор от жестове с ръце. Тези жестове са „писани” на гръцки език. Те представляват определен код, развит от античните философски школи и преподаван на учениците с поколения напред.

 

Жестовете се използвали на агората или в сената, в класните стаи и на други такива места за обществени събирания. Точно затова жестовете били разбирани от хората и били естествени за тях, но не и за съвременните хора, които не изучаваме ораторство и риторика по класическия начин.

 

Дори можем да посочим примери за светии на православната църква, които не са се прославили с чудеса, но с дела, чрез които са прославили християнската вяра. Такъв пример можем да посочим със свети Кирил Философ, който бил просветител и се смята за един от светите Седмочисленици на православната църква. Легендарни са дискусиите на свети Кирил с иконоборците, в онези смутни времена, когато заради споровете за иконите се е стигало до осквернявания на светини и дори убийства. Можем да си представим Кирил Философ не само като човек владеещ Словото, но и като такъв наследил постиженията на риторическото изкуството векове преди него.

 

Не е изненадващо, че първите иконописци разчитали на познанието на хората за тези жестове и затова ги използвали в изображенията. Например в иконата на Благовещение, Архангел Гавраил е изобразен с жест – същият този използван от римските оратори, когато трябвало да насочат вниманието на публиката, за да се каже нещо много важно.

 

Разбира се, с течение на времето, жестовете се променят, така че да съвпаднат с кредото на църковните дела. Когато Христос се изобразява с благославящият жест с ръка, видим ясно в иконата от типа Пантократор, тогава неговите пръсти са „сключени”, така че да изобразяват първата и последна буква от имената на Спасителя.  Ръката, която благославя, възпроизвежда с жестове името на Иисус, „Името над всяко име“.

Остави коментар