Свети апостол Ерм

Публикувано от admin 16.05.2019 0 Коментари

В православния календар месец май завърша с възпоменание  на свети апостол Ерм. От гледна точка на големите християнски празници, това не е пищно църковно възпоменание, но в чисто исторически план, то има значение за България.  Преди да разкажем обаче за факти от неговото житие, нека кажем какво е апостол.

 

Апостоли са ученици на Христа, избрани от него и изпратени да проповядват сред народа, за да възвестят Неговото слово.  В този смисъл 12-те ученика, които Христос избира и са познати от евангелските текстове за първоапостолите. След това Той избира от 70 ученика, както отбелязва св. Лука в евангелието. Интересно е да се отбележи, че апостол Павел, не е сред избраните лично от Христос, но заради изключителните си заслуги за разпространението на вярата в цялата Римска империя, той получава този духовен ранг.

 

Именно от Послание към римляните на апостол Павел научаваме кой е бил свети апостол Ерм. Църковното предание е категорично по този въпрос. Той е първият, който донася словото на територията на днешна България, конкретно е древния Пловдив, наричан тогава Филипопол.  Така е основана първата християнска общност по нашите земи, наричани тогава Тракия.

 

Мистична е фигурата на св. Ерм. Това си личи от книгата, която той е оставил. Тя се нарича „Пастир” и е изпълнена с нравоучение, с текстове насочващи към каква дейност трябва да има църквата, каква трябва да е мисията на църковните хора приобщени в Христовото слово. Според видение описано от Ерм, църквата е като кула, която се строи от камъни, но всеки от тях различен, така както всеки човек е различен и всеки допринася за доброто и участта на общността.

 

В иконографията, не е често срещан образът на св. апостол Ерм, но там където може да се види, той е изобразен с апостолските символи: с книга в лявата ръка, и със смирен жест с дясната ръка, който означава Троицата.

 

Нека не забравяме защо е важно да се спомнят избраните ученици от Христа. Защото както ни възвестява Евангелието на Лука (10:1-16), апостолите били толкова смаяни от силите, които Христос им дал, че дори му казали: "Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват!" отговорът Му бил красноречив: "Не на това се радвайте, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата!" (Лук. 10:17-20).

Остави коментар