В момента предлагаме само рисувани и златни икони. Поръчки се изпълняват за 15 дни. Моля да ни извините!

Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов в християнството

Много хора, които не са запознати с историята на християнската религия се питат дали Вяра, Надежда и Любов са реални личности съществували в миналото. Отговорът е положителен, но те са наречени така на символичен акт, който извършва апостол Павел много преди да се родят трите дъщери на светата мъченица София.

 

В първо послание на свети апостол Павел до коринтяни, той описва няколко духовни дарове и начините, по които може да се заяви богоугоден начин на живот в света. В глава 13 той завършва с думите: И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта”.

 

Тоест вярата, надеждата и любовта се поставят от апостола като добродетели, които трябва да се следват през целия живот на човека. Така че съвсем нормално е първите християни, които променят облика на цяла една империя в последствие съвсем нормално е да са използвали тези имена, но вече в нов смисъл, вдъхновено от живота на Христа.

 

В православното християнство, има икони на светите мъченици София и дъщерите й, Вяра, Надежда и Любов. Те се изобразяват според канона. Като майката стои над децата си. От дясно е Вяра, от лято Надежда, а в центъра на иконата е Любов, по думите на Павел – най-голямата от тях – макар в исторически план, Любов да е била най-малката дъщеря в семейството.

 

Вяра, Надежда и Любов са дъщери на София, която също е била благочестива християнка. Нейното име значи премъдрост, но мъдрост не като такава на древната езическа богиня Атина, ами божия премъдрост. От съвременна гледна точка е добре да се направи разграничението, защото ако за нас то се е размило като понятие, то в древността, особено в първите години на християнството е било много важно разграничението от езическото наследство в света.

 

Вяра, Надежда и Любов имат житие, в което се разказва как майка им ги напътствала в христовото учение. Останала вдовица след раждането на третата й дъщеря, тя нямала друг начин освен да им предаде добродетелите, на които били кръстени. Това обаче ги обрекло на тежка земна съдба, особено в жестокия към християните в империята век.

 

Наистина жестока е съдбата на трите сестри. Според житието, те са били посечени с меч, като преди това са били измъчвани жестоко, за да се откажат от християнската вяра. Всъщност когато човек прочете историята им, може сам да се запита, дали тя не е алегория за начина по който нашите лични вяра, надежда и любов биват посичани всеки ден от превратностите на живота. Разбира се това е личен въпрос, който всеки трябва да зададе сам на себе си.

Остави коментар