Старозаветните пророци в иконите

В своята книга „Възпитание за иконите” Антон Враме пише, че иконата е богословие в действие.  Тя е същинско богословие в цвят, изразяващо преживяването на Бог с линии и бои. Тоест образите от иконата са просто друг начин за изображение на писаното слово в Новия завет, но и както ще разгледаме в този текст и в Стария завет. Именно, защо иконографията на Православното християнство се появяват старозаветни пророци

 

Старозаветните пророци не се изобразяват само като отделни фигури на икони с техния образ, но са част от композиции свързани с икони разказващи действие, на което самите пророци не са присъствали. Например в някои от версиите на иконите изобразяващи Рождество Христово има нарисувани старозаветни пророци. Макар те да не са присъствали на събитието, те се превръщат в част от разказа, защото в своите проповеди векове назад, те са предрекли идването на Месията.

 

Пророците от Стария Завет са личности, избрани от Бог да разказват на хората за Спасението, което трябваше да дойде чрез Исус Христос. Пророците не само разказват за предстоящи събития, не само тълкуват сънища и са част от исторически събития, но те и предават  посланието на Бог и Неговата воля на хората.

 

Например пророк Михей, който е живял в Юдея от 750 до 687 г. пр.н.е., пророкува, че Месията ще се роди в град Витлеем, местоположението на Рождество Христово. Пророк Йеремия е живял от 650 до 587 г. пр. н. е. Той предсказа, че Месията ще бъде потомък на цар Давид. Родословието и връзката на Йосиф като потомък на цар Давид се вижда в родословието на Христос в началото на Евангелието от Матей. По този начин те двамата намират място в различни версии на иконата с Рождество.

 

Пророк Исая често е наричан петият евангелист, тъй като толкова много от неговите пророчества се отнасят до идването на Христос. Той предсказа, че Месията ще се роди от девица.

 

Примерите обаче не са свързани само с пряка връзка към Христос. Някои икони изобразяват старозаветни светци, защото са се прочули със своето нравствено и богоугодно дело. Такъв е случаят с пророк Даниел, който още от младеж е бил отведен в плен във Вавилон, но до дълбока старост не е отстъпил от вярата си в единия Бог и е спазвал всичките задания произлизащи от дълбочината на неговата вяра. Освен с много праведни дела в житието си, негови видения и проповеди се свързват с пророчеството за края на Света.

 

Целта на иконата и тази на писменото богословие са еднакви - да доведе другите до мистичното преживяване на Бога. Иконата изобразява събития, хора, дела, такива, които отвеждат директно до връзката с Бог и с неговите проявления на земята. Затова православните иконите по своето същество са толкова разнообразни като сюжети и лица. Всички обаче са свързани с Православната вяра и нейното предаване до нас и за бъдните поколения.

Остави коментар