Подготвителни недели за Великия пост

В православното християнство има празници, които се наричат подвижни. Те са свързани с Възкресение Христово, но започват с четири недели подготвителни за Великия пост. Тези четири недели имат за цел да подготвят човека да посрещне  "празникът на празниците и тържеството на тържествата – Великден".

 

За подвижните празници има исторически сведения, че започват като църковно дело още през втори век. Те са претърпели своето развитие през вековете, а в съвременни дни те започват с Неделята на митаря и фарисея, иначе казано първата подготвителна неделя преди Великденския пост. Всяка неделя от подготвителния цикъл е съпроводена с четения от Евангелията, в които се разказва за делата на Христос на земята и които насочват мисълта на човека към покаяние и духовна промяна.

 

 

Неделя на митаря и фарисея

 

През тази неделя се чете притчата за митаря и фарисея, разказана от Христос и описана в Евангелието на Лука (18:9-14). Самата глава 18 започва с думите на Иисус, за важността да се молят и да не падат духом. Притчата разказва за двама души – митарин и фарисеин – влизащи в храма. Те започват да се молят. Фарисеинът благодари, че не е грабител и неправедник, докато митарят стои далеч от олтара и смирено не смее да погледне нагоре, изричайки думите: „Боже, бъди милостив към мене грешника!”. Христос обяснява на множеството, че този който се превъзнася и надменно стои над хора не е благ Богу, а онзи смиреният обратно, ще бъде въздигнат.

 

Притчата не осъжда фарисея затова, че се моли и че изрича думи на благодарност към Бога, но затова че презиря онзи стоящия в ъгъла, който се покайва. С това идва и първия духовен урок през първата неделя, че не трябва да осъждаме другите, които дохождат в храма и търсят своето разкаяние. Тъй като ние не можем да знаем какво таи другия в душата си, трябва да видим, че разкаянието му е също толкова ценно пред Бога, колкото молитвата на праведния.

 

 

Неделя на Блудния син

 

Отново се чете притча разказана от Христос и описана в Евангелие от Лука 15:11-32. В притчата един баща има двама сина. Единият остава до баща си и му помага за всички дела, а по-младият взема бащиното имане и тръгва да живее разпътно по света и прахосва всичко. След като вижда в какво се е превърнал, младият човек се връща при баща си и му признава, че не е достоен да се нарича негов син. В израз на покаяние, младежът стои пред баща си, а той вместо да го укори за постъпките му, го облича богато и вдига тържество. Брат му се прибира през това време и вижда всичко това, тъга и обида се настанява в душата му. Баща му обаче го убеждава защо е важно да приеме брат си отново, защото неговото завръщане е като завръщане на изгубен, дори мъртъв човек.

 

Притчата от една страна разказва за осъзнаването, което е първата стъпка в обръщането на човека към Бога. В осъзнаването човек разбира погрешката си и вижда от какво е лишил душата си. В същото време, бащата приема покаянието на сина си като празник на душата, който заслужава най-чистите дрехи. Притчата също така ни подготвя за момента на прошката, който ни очаква. Не трябва да бъдем обидени като брата на младежа, а да осъзнаваме колко важно е покаянието пред Бога.

 

 

Неделя на Месни заговезни

 

Третата подвижна неделя преди да започне Великия пост се извършва помен спомнящ мъртвите, помен познат като голяма Задушница. Помените са важни, защото според християнското православие, съдбата на човек не се решава след смъртта му, а след като Христос дойде отново на земята.  Затова е важно да се молим за душите на мъртвите и да правим помен за тях по уречения начин.

 

На този ден четенията са свързани с припомняне на миряните за Страшния съд, за който Христос сам проповядва, както е описано в Евангелието на Матей (25:31-46). Христос разказва какво ще се случи с праведниците и грешниците според Божията промисъл. Христос приканва за живот в служба на ближния и за това човек да трупа добрини, защото те ще се умножат, а за водилите греховен начин на живот предстои възмездие. Това е една от последните познати проповеди на Иисус, която предшества Пасхата, на която той ще бъде предаден за разпятието си.

 

Икони

 

 

Прощална неделя     

 

Ако третата неделя е насочена към помена за мъртвите, то четвъртата неделя на Сирни заговезни е насочена към опрощението между живите. Това е неделя, в която освен, че търсим прошка от ближните си, оставаме насаме със себе си, за да изпълним със смирение, чистота и любов, които да ни преведат през тежкия пост, за да се доближим до Бога със сърцата и душите си. С празничната неделя е свързано и литургичното четене на Евангелието от Матей (6:14-21). В нея се разказва, че Божията благодат и опрощение минават през прошката към нашите ближни, към човеците.

 

Тази неделя на прошка, която е съпроводена и с много народни обичаи, различни за различните краища на България, маркира последния ден, в който се яде храна с животински произход. Още на другия ден започва Великденския пост, който е строг, но редом с лишението от храна идват и други лишения, които е важно да не присъстват през тези дни, за да може душата да придобие още от Божията благодат тук на земята.

 

Хората често се питат как да се подготвят за пости, как да се приготвят за изпитанието, което не е само лишение от храна, но и своеобразен духовен път на израстване и на промяна. Четирите недели са достатъчна помощ за хората, които изпиват съмнение. Защото ако участват пълноценно в тях като мисъл и като приемане на посланието, хората ще влязат подготвени за дните на Великденския пост.