Как се рисува икона

Рисуването на иконата се смята за събитие, което не се случва само по земните закони. Например, има легенда, че свети Лука е бил ръководен от ангел при рисуването на първата икона на Света Богородица. Оттам произтича и вярването на православните християни за божествената природа на иконата, която изобразя именно Словото Божие, а не имитира природата, която ни заобикаля.

Освен чисто техническите средства, които иконописците трябва да владеят, благочестието или светостта на иконописеца  също влияе върху светостта на рисуваното изображение. Не е случайно, че има канони или правила, изложени – особено в манастирите – за това как някой трябва да подхожда към рисуването на икона.

То включва пост, молитви и други аскетични действия, които ефективно дисциплинират страстите на зографа и му позволяват да създаде иконата в молитвено отношение. Очевидно е важно за православните християни да се молят за очистване на страстите и да призовават името на Бог, преди да се заемат с някаква работа, без да споменават името Божие напразно, но каква е молитвената цел конкретно в иконографията?

Обръщайки се още веднъж към примера на Светото писание, православното вярване е, че тези писания са били боговдъхновени. Това понякога се показва в снимки на светите евангелисти, когато те са изобразени с ангел Божи, който им шепне в ухото, докато пише. Това ни показва, че такива свещени писания са не само писмени разкази, основани на божествено откровение, но и водени в своя специфичен избор на думи, също и от божествено откровение.   

Тук тези, на които е поставена задачата да преписват, не разчитат на това, че им е казано „от небето“ какво да напишат: те трябва само старателно да копират вече написаното. Но при това те трябва да бъдат бдителни и трезви, да не допускат грешки, да третират всяка дума като ценна и да не се изкушават да редактират нещо въз основа на гордо собствено мнение.

И така, това е целта на молитвите, поста и трезвостта на иконописеца: да „преписват” светите образи на Църквата, вече разкрити и потвърдени като такива с божествен произход. Когато иконописецът създава „нов“ образ (напр. икона на новооткрит светец), тогава ясно е, че молитвите също имат за цел да призовават Бог или новооткрития светец да ръководи тяхната картина и да гарантира, че тя е истинско представяне.

Подготовката на един иконописец обаче няма нищо общо с това, че благочестието му се пренася върху образа, който рисуват, но че именно чрез такова благочестие може да бъде изобразен истински образ на свят човек, без замърсяването от тщеславието, което е характерно за някои светски художници.

В края на 19 век, в православния свят също изникват много занаятчийници където се правят икони. Това са били бизнес инициативи, които ефективно са произвеждали повече икони. Работата е била организирана според конкретни задачи на конкретни работници: един ще подготви дървените дъски, друг ще рисува фона, трети ще рисува фигурите, трети ще рисува елементите и т.н. Това е далеч от образа на самотен монах, който се моли и пости 40 дни и след това с трепереща ръка, дръзнал да вземе четка и да изобрази онова, което е свято

Въпреки това, масовото производство съществува и днес, и иконите са достъпи до всички православни и неправославни християни. Голямата част от тези масово произвеждани икони все още могат да бъдат наречени Свети. Това е така, защото като се произвеждат масово, създателите се грижат само за възпроизвеждането на по-стари типове икони, които са били популярни, и не правят нищо иновативно. По този начин те запазват темата на иконата и истинността на нейното изобразяване и така образът остава „свят“.