Вашата количка е празна!
Меню
Има разлика когато един вярващ подхожда към иконата на Дева Мария и как един учен теолог я разглежда. За вярващите основата е любовта и смирението пред Божията Майка, а за учения – разбирането смисъла на този вид изображение.
За разлика от иконата на Христос, която смислово е началото на иконописта и показва Бог в човешка форма, иконите на Богородица са тези, които изографисват първото човешко същество, което е обожествено по смисъла, заради ролята определена му от Бог – да бъде майка на Божия Син.
Тематично има няколко специални типа изображения на Пресветата Дева Мария. Образите винаги притежават една дълбока духовна красота и тежест, достойнство, едновременно величие и смиреност.
В зависимост от темата Богородица е показана скърбяща, тъжна, но и радостна. Тя е винаги изографисвана с було на главата падащо по раменете ѝ, точно както жените еврейки в този период – булото е в червено. Под булото е нейната синя одежда, а този контраст на червено и синьо показват едновременно нейното освещаване, но и нейния земен произход. Трите звезди над главата ѝ символизират нейната непорочност преди, по време и след раждането на Иисус.
Пет са основните типове икони изобразяващи Богородица, като всяко едно изображение има своите разпознаваеми особености.
Пътеводителка (Одигитрия) - винаги Дева Мария държи благославящия Христос като сочи към Него, като този, който води към Бог и спасението.
Умиление (Елеуса) - При този тип Богородица държи сина си, който докосва лицето си до нейното и обвива поне една ръка около врата или рамото ѝ. Богородица представлява Църквата на Христос, като по този начин показва пълнотата на любовта между Бог и човека, любов, която може да бъде постигната само в лоното на църквата, Майката.
Всеоцарица (Пантанаса, Панахранта) - Мария е царствено интронизирана с Младенеца Исус в скута си, и двете фигури са с лице към зрителя. Тронът символизира нейната кралска слава, само тя е перфектна сред родените на земята. Изображение родило се сле Четвъртия Вселенски събор, според което тя председателства заедно с Христос над съдбата на света.
Застъпница (Агиосортиса) - Девата е иконописана сама, в профил с ръце, протегнати в молитва. Тя е гледа наляво, обикновено към отделна икона на Христос.
Молеща (Оранта, Панагия) - При Оранта, Мария е показана с протегнати ръце с отворени длани, като предмолитвено състояние за прослава и очакване на Бог, но Христос липсва в иконата. При Панагия, Младенецът стои в средата на иконата, сякаш в утробата на Мария, отново с отворени ръце благославящи света.
Тези типове изображение с течение на времето бележат своеобразни промени и от тях произлизат много чудотворни икони или други обособени иконографски типове каквито са Млекопитаеща, Играеща, . Много от тях се намират в Света Гора, в Русия, в България, в Сърбия, в Светите земи и пръснати по Божията воля в целия Православен свят. С голяма слава за чудотвотрните икони на Пресветата: Владимирската, Казанската, Троеручица, Достойно есть, Неувяхващ цвят, Неупиваема чаша, Куркската Богородица и много други. Някои от тези икони се честват в специални дни в православния календар.
Освен споменатите иконографски образи Богородица се появява и в други икони, които са част от Евангелския разказ или от житието на Светата Майка. Тя се появява в Рождествената икона, в Успение Богородично, Рождество на Богородица, Въведение в храма.
Иконите на света Богородица, особено чудотворните са обект на специално почитание и не е рядка практиката те да се извеждат извън храма на специални празници през годината. Правят се копия на такива икони или те ”пътуват” от едно място на друго с цел да достигнат до места, където вярващите ще могат да ги видят и да им се поклонят като част от това духовно пътешествие.
