Когато се разисква темата за икони на български светци, трябва да се внимава със смесването на понятията. Това, че даден светец е роден в България или е свързан с българските дела на православната църква, не значи, че този светец принадлежи само на България. Напротив, църковното дело, християнското дело е вселенско по природа и принадлежи на вярващите по цял свят, и би следвало да им служи за вдъхновение и подкрепа за възприемането на Христовата вяра.
Разбира се, присъствието на български светци в историята на църквата, такива, които са дали много на развитието на самата православна църква е повод за радост. Това значи, че народът ни през вековете назад, когато християнската вяра се е установявала по нашите земи е бил буден и е възприел Христовите послания.
Преди изобщо да има България на картата на Балканския п-ов, не са малко християнските дейци, които са проповядвали по тези земи. Когато апостолите тръгват да проповядват Словото, те се разпръскват по познатия свят и има сведения, че 9 от тях по различно време проповядват на Балканите. Още повече, историята на християнството на Балканите не започва с покръстването на българите. Християнски храмове са строени във всички градове в римската империя след като Константин Велики обявява християнството за равноправна религия в империята през 313 г. сл. Христа.
Когато Аспарух идва на територията на съвременна България, има сведения, че самият народ е познавал християнството в исторически контекст, но българите, както и славяните по тези земи били езически народи.
Според справка, която всеки може да направи, в българския църковен православен календар има 85 светци от български произход. Тяхната история започва с приемането на християнството от цар Борис, наречен от църквата по късно св. цар Борис Покръстител. Любопитно е да се отбележи, че много преди него, по времето на хан Тервел, християнската църква отбелязва един момент от световната история, когато е отблъснато арабското нашествие именно чрез помощта на сина на хан Аспарух. Според някои изследователи, помощта на хан Тервел е толкова ключова, че църквата го канонизира като Тривелий Теоктист – Свети благоверен Цар Български Тервел. Така той е почитан днес и от католиците, и от православните християни.
Сред имената, които правят най-силно впечатления и са се запечатали като образи в българската история, са тези на светите братя равноапостоли Кирил и Методий – заради делата си смятани за Съпокровители на Европа, техните ученици св. Климент Охридски и св. Наум Преславско-Охридски; св. преподобни Иоан Рилски Чудотворец – почита се като небесен покровител на България; св. преподобни Йоан Кукузел – сладкогласният извор на музиката, който създава изключителни образци в църковното песнопение.
В по близки времена свети Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, чието дело се свързва и с българското Възраждане, българското осмисляне като народ, който има място под слънцето. Сред образите на жените светици, най-известните са Св. преподобна Параскева-Петка Търновска, Св. Злата Мъгленска, чиято страшна мъченическа смърт не остава скрита от историческия разказ.
Не би било справедливо да пренебрегваме светците на православната църква като изтъкваме делото на едни, но забравяме други или ги отмятаме като по-малко важни. Това, което споделихме като имена безспорно е свързано с велики събития в българската история, но след като другите също са влезли в православния календар, значи че тяхното дело е подчинено на това, което Христос е оставил като завет. Тоест мъченическата смърт на св. мъченик Георги Софийски Най-нови, делото св. благоверни цар Петър Български, просветителската мисия на св. патриарх Евтимий Търновски, всички те са свързани с Христовото проявление на земята и се преосмислят през него, а не само в историческата рамка.
Споделихме тази статия с вас по този начин, за да имате по-различен поглед към православните икони с български светци. Вие може да имате причина да изберете за подарък икона на св.св. Кирил и Методий, или на св. Петка Българска, но когато знаете, че има повече от това, повече от самата известност на иконите, ще можете да не допускате едно излишно тщеславие.