Иконата и гледащия

Публикувано от admin 03.02.2019 0 Коментари Полезно за иконите,

 

Вече сме имали възможност да пишем за иконата и изкуството в предишната тема, и какво има общо и какво е различно като същност. В този текст ще разгледаме взаимодействието на иконата с човека, който стои пред нея, за да можем да разкрием някои особености на общението, което да послужи на всеки търсещ икона за вкъщи или стоящ пред такава в православния храм.

 

 

Когато човек стои пред иконата, трябва да знае, че самият образ няма за цел да предизвиква естетическо удоволствие, нито да предизвиква чувство за разбиране на майсторските заложби на самия иконописец. Така че за да види човек самата разлика той трябва да извърви един вътрешен път, в който ще премине от чистото естетическо разбиране, към духовното почитание.

 

 

Не е тайна, че на хората, които са възпитани в Християнската вяра, не им се налага да преминават по този път, но има и личности, светски настроени, които по-скоро трябва да се върнат към самата простота на образа. Простота, която има дълбоки духовни измерения.   

 

 

В мистичния момент на общението и молитвата, зрителят се превръща в участник в тази духовна реалност. Още повече, изследователите на иконописта са на мнение, че дори не става дума за трансформация и приемане на дадена вяра, но превъплъщение на  тялото на зрителя в иконичната реалност. Точно заради споменатата вече връзка с невидимия свят засягащ Христовите дела и присъствие в земния свят.

 

 

Това не значи, че иконите не са претърпели развитие във визуален план, напротив, докато се достигне до православния канон, такъв какъвто се спазва днес, е имало  най-различни вариации на образите. Това което задължително се спазва е въплъщението на  знанието, откритието, тайнството, просветеността на иконописеца да въведе неутралния зрител или вярващия в измеренията на един духовен свят.

 

 

Непосредствения начин за разбиране на иконата е директно от писанията в Библията. Предимно от Новия завет, но има и образи от Стария, които също се изографисват като предхождащи делото на Христос и като събития останали важни в религиозен план. Четенето на Светото писание отваря вътрешния взор на човека, който застава пред иконата, така че не да я разбира като форма на изкуство, но като прозорец към духовен свят, който има послание конкретно за него, за неговия проблем, питане, молитва. 

 

 

Остави коментар