Иконата на Възнесение - Спасовден

Публикувано от admin 01.06.2019 0 Коментари

Възнесение Господне или по народно му Спасовден, не е фиксиран празник в християнския календар. Неговата дата се определя от Великден и маркира 40 дни след Възкресение. През тези 40 дни, делото на Христос на земята продължава, като той се явява на различни места пред своите ученици, за да им разкрие още от своята земна мисия.

 

 

Спасовден е натоварен и с много народни вярвания, които са се зародили от евангелските текстове, но са свързани и с народните обичаи, традиции и начин на живот случвали се по нашите. Названието на празника идва от думата за спасение, като самият ден завършва смисъла на Христовия път на земята. Празникът има дълбок религиозен смисъл и се отбелязва както църковно, така и с курбани за здраве от народа.

 

 

Иконата на Възнесение в известен смисъл показва празничната атмосфера на един такъв преломен момент. В нея са отразени философските и религиозни размишления на епохата развила християнската религия, като дори самото възнесение е просто загатнато, чрез образа на Христос във висините, в ореол, носен от два ангела. Пейзажът в иконата загатва за планината където се е случило възнесението – Елеонската планина (Маслиновата планина). Затова в иконата може да има и маслинови клонки.

 

 

На преден план са показани Богородица и Апостолите, които са имали насетне своята задача да продължат делото на Христос за спасение на човеците. Богородица е изобразена точно под своя Син, а от двете и страни са изобразени двете групи апостоли. Фигурата на Богородица е достолепна и е център на композицията, а истинската динамика в иконата идва от жестовете на светите Апостоли, сякаш всеки от тях изразява своята обич, смут, осъзнатост за случващото се събитие. Тази динамика от жестове сочи нагоре към Христа като зов за продължение на неговото земно дело, но и като прослава за същото.

 

 

Възможно е да видите различни интерпретации на архетипните образи в иконата, но те са съобразени изцяло с църковното богослужение. Може да се каже, че на самата икона е поставено началото на църквата като институция, която продължава Христовия завет. В нея земното и небесното са се слели, и общуват в Христовата благословия. С дясната ръка Спасителят прави благославящ жест, а в лявата си ръка държи книга или свитък – символ на Словото останало на земята след Неговото пребиваване.

 

 

Самият факт, че тази икона като образ вълнуващ християните е една от най-ранните в исторически план, говори много за важността на събитието. Затова и иконата е запазила своята достолепност, монументалност и тържественост, и до ден днешен изобразява, това което символичен край на спасителното Христово дело, свидетелство за неговото продължение, но и за Божието завръщане някога пак на земята.

Остави коментар