Всички поръчки се изпращат за 1-3 работни дни.

Иконата на Благовещение

Почитанието на мига, в който Архангел Гавраил съобщава на девицата Мария, че тя е зачената с Божия син, може да се установи от най-ранните познати образи на събитието. Познати фрески, все още много далеч от иконографския канон, има в Римските катакомби още във II и III век след Христа. А на саркофаг в Равена събитието е изобразено много близо до това, което познаваме днес като образ.

 

Преди да се насочим към изобразеното е иконата, редно е да споменем, че има  теологически спорове кога точно празникът се въвежда в литургиите на църквата. Сигурно е, че Елена, майката на Константин Велики, когато нарежда строителството на храмове в светите за християните земи, изисква построяването на такъв, на мястото където Архангелът се явява на Богородица. Това е знак, че от събитието още е имало екот в съзнанието на хората по онези земи.

 

Датата на Благовещение, 25 март, също е ключова, защото след не малко дебати сред църковните люде, тя се явява като дата за отчитане на други християнски празници, на светлия от тях е Рождество. Дълги години е имало убеждение, че Възкресението и Благата вест съвпадат, затова този ден е бил наричан Кириопасха (така се нарича и в наши дни, само когато се случи съвпадение на двата празника).

 

Не е случайно, че Благовещение е сред най-ранните изобразявани събития като сюжет. Иконата такава каквато я познаваме днес според Канона на православната църква също е претърпяла много промени. Съвсем естествено източникът за образите на Мария и Архангела е Евангелието от Лука (1: 26-38). Макар текстът да е повече от ясен, самото събитие свързано с непорочното зачатие е такова чудо, което векове наред е обсъждано, допълвано, премисляно; това няма как да не се е отразило и в иконографията. 

 

Значимостта на празника свързан с Благата вест е такава, че иконографията изисква подчиняването на каноническите изисквания. Конкретно иконата трябва да изобразява това, което е казано чрез Евангелското слово, а самият образ не трябва да противоречи на православните догми.

 

Иконата на Благовещение показва момента на срещата между Архангела и Мария, като Гавраил се изобразява с ораторски жест, а Богородица е тази, която го приема. В различните трактовки на ситуацията Девата е изобразявана различно и това се вижда също в жестовете. Фигурите им са монументални, авторитетни. Жестовете им изразяват съдбовната натовареност на мига.

 

 От стари времена е останало Богородица да е седнала на богато украсен трон или изправена, а в една си ръка има хурка, с другата прави смирен жест. Точно в тези жестове може да се види различната трактовка на иконописеца: те варират в различни образи от вековете и изобразяват смирение, изненада, лека уплаха, тревожност, приемане. В иконата често присъства и архитектурния елемент символен образ на къщата на Йосиф, която ще бъде земния дом на бъдещата Майка Христова.

 

Когато човек стои пред образа на иконата показваща момента на Благовещението, той вижда и разпознава момента, в който Бог проговаря на хората и им изпраща този, който е призван да ги спаси.

Остави коментар