Всички поръчки се изпращат за 1-3 работни дни.

Христос и иконата „Слизане в ада”

Всяка година Великден идва, за да възвести най-чудесната от всички истории в Новия завет – Възкресението Христово. Празникът въвлича вярващите във водовъртеж от духовни емоции, които не подлежат на описание с думи. Преди да се случи самото Възкресение, Иисус прави последната стъпка свързана с неговото съдбовно дело. Той слиза в адската бездна, за да изкупи греховете и освободи душите от техния духовен гнет.

 

Иконата представяща това събитие, за което няма писмен разказ какво точно се е случило, е по-скоро символична. Тя представя изобразително духовната реалност, в която Христос се подвизава и която е сякаш промеждутък между Неговата физическа смърт и последвалото Възкресение. 

 

Според православната църква, след разпятието Христос, още не е възкръснал, но не е пасивен през трите дни в гробницата, ами слиза в ада, за да освободи затворените там души. Той слиза като победител в мрачната бездна.

 

Иконата може да изобрази само символично този акт, като от историята познаваме различни интерпретации по темата; някои по-сложни, други по-разбираеми, но има и общи характеристики, чрез които действието е пресъздадено.

 

Във всяка една от версиите на иконата, адските порти са разбити, и са паднали под нозете на Христос, или са във формата на кръст, а Той е стъпил върху тях. В някои от иконите под портите сломен лежи Сатанаил. Христос в повечето случаи е изобразен в аура обгръщаща Го като в бадемова форма. Робата му е дълга, златна или бяла, символизираща Божията светлина.

 

Спасителят подава ръка на Адам, за да го извади от прегръдката на смъртта, да го очисти от греха и да го въздигне в духовното раждане. Тъй като Адам е първият създаден човек, символично той е и първият повдигнат от мъртвите. По редки са вариантите, в които и Ева присъства. Като при тези образи, той подава дясната си ръка на Адам, а лявата си на Ева.

 

В по-често срещаните икони на тази тема, в дясната си ръка Христос подава ръка на Адам, а в лявата си нови свитък, който се тълкува като Божественото Слово, с което е слязъл в бездната, за да проповядва и да спаси човешките души. Около Адама, от ляво и от дясно се виждат старозаветни пророци, които разпознават Христос и го сочат, за да покажат, за чие идване са проповядвали. От старозаветните фигури се разпознават, Аврам, Мойсей, царете Давид и Соломон, а в не малко икони присъства и Йоан Предтеча.

 

В много икони се намира една фигура, която е вързана в тъмната зона, където има ключове и ключалки; това представлява символичен образ на смъртта, окована така, че да няма вече господство над човека. В някои по-сложни версии на иконата, са изобразени ангели, пратеници от Бога с инструменти, за да оковат смъртта.

 

След извършването на тези дела в адската бездна, идва тайнственият час на Възкресението. Велик ден, който надхвърля всичко познато и всичко друго чествано като църковен празник през годината. Затова Великден не се причислява към 12-те големи църковни празници, защото както казва Григорий Богослов, Възкресението Христово надминава всички други празници, надминава и звездите...

 

В иконата „Слизане в ада” същинското е скрито зад образа, но чисто визуално получаваме представата за напрегнатите часове в най-мрачното място, осветено от Божествената любов и светлина.