Всички поръчки се изпращат за 1-3 работни дни.

Църковната нова година

В  западната цивилизация, Нова година започва на 1 януари. В православната църква, тогава се чества Васильовден, но тогава не започва годината за самата църква. Православните християни също имат своя нова година и тя започва на първи септември и се нарича начало на индикта. При все, че гражданския календар и църковния календар в България следват съвременния международно признат светски календар, новата година за православните християни следва своята историческа логика, която се корени в Стария завет.

 

Причините светската нова година и църковната такава да не съвпадат са чисто исторически и могат да се потърсят назад, до времето когато е бил направен изобретен римския календар по времето на Юлий Цезар. Този календар е бил най-добрият опит дотогава за слънчев календар, основан на движението Слънцето, количества дневна светлина и т.н. Римляните изобретили тогава и високосния ден на всеки четири години, който и до днес използваме.

 

Календарите винаги са правени с цел да се маркира времето и да се организират дейностите във всяка една култура по света. Източноцърковният православен календар обслужва свой цикъл и макар на книга той да съвпада като дни със светския, той започва на 1 септември. Това е денят на Църковната нова година за православните християни, към които се числят и миряните от българската Православна църква. Денят не е Дванадесет велики празника на църквата, а произходът му е свързан както със събитие от живота на Христос, така и със стара легенда свързана с вярата.

 

Според Евангелието на Лука, на този ден Иисус е влязъл в синагогата в Назарет и прочел думите писани в Стария Завет, в книгата на пророк Исаия: "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените. Да проглася благоприятната Господна година. В това християните виждат знамение кога да честват своята нова година.

 

Старият завет, ясно индикира, че седмият мецес (именно септември) е бил много важен за евреите. Много факти свързани с развитието на еврейската религия са свързани именно с този месец. Има легенда, според която светът е бил създаден на 1 септември. Ние нямаме представа наистина дали е така, но църквата продължава да чества този ден като такъв. Дори през 1989, Вселенският патриарх Деметрий I обявява първия ден от септември като ден за Молитва за Сътворението. Сегашният Вселенски патриарх Вартоломей продължава тази традиция.   

 

Първият голям празник на Православната църква от новата църковна година е 8 септември – Рождението на Света Богородица (Теотокос). Последният голям празник е 15 септември е Успение Богородично на 15 август. Тоест годината откъм празници започва и завършва с живота на Богородица и затова християните, които приемат тялото Христово символично в неделената литургия, я наричат „своя майка”.

 

Остави коментар