Явно е че чудотворните икони са тези, пред които са случили безброй чудеса за вярващите и невярващите. Но ако човек започне да разглежда самите чудотворни икони като проява на изкуство и опита да намери, в който детайл се крие чудото, просто ще се намери в задънена улица.
Една икона не става чудотворна след като бъде изографисана. Макар че първите християнски икони се създават именно чрез чудо – можем да си спомним историята за Убруса или за иконата на Богородица нарисувана от Лука, чиято ръка бива управлявана от ангел, за да пресъздаде святото изображение. В този смисъл, самите икони се превръщат в материално въплъщение на християнския дух, но това не ги прави чудотворни априори. Те се превръщат в част от богослужението, но и посредник между човека, неговите страдания, молитвата и Бога.
Така че иконите сами по себе си като част от църковния храм имат своето конкретно предназначение. Те са подредени според йерархия, спазен е каноничен ред при изографисването, спазено е всичко това, което трябва да завърши храма като място за общение с Бога и като място за съпричастния вярващ народ.
Именно вярата на човека и неговата любов към Бога превръщат иконата в чудотворна. По неведомите пътища, икони по целия християнски свят, с обикновена или необикновена съдба имат потенциала да се превърнат в чудотворни, защото чрез тях и пред тях, човек може да изрази молитвата и любовта си към Бога, и да получи утеха, отговор, изцеление.
Има икони по света, след чиято „намеса” са се случили безчет чудеса. Така чудотворната вяра на човека, се е прехвърлила върху самата икона и насетне тя е била наричана чудотворна. Хора са се стичали при икони, пред които са се случвали чудотворни дела и така са усилвали още повече историите, още повече чудеса се случвали и така много икони придобили славата на чудотворни.
Християнската история показва, че чудотворни икони не са само такива с образите на Христа или на Богородица, но има и такива на св. Георги, на св. Николай (наречен също чудотворец) и много други. На такива икони се правят репродукции, за да може образите им да се разпространяват до хора, които не могат да стигнат до оригиналите, но в крайна сметка целта не е само това.
По-скоро нещата са взаимосвързани. Чудотворният образ и чудотворната вяра, тази, която е силна и изпълнена с любов и отдаденост, се свързват в едно, за да може миряните да намерят своя път, своята утеха, да изкажат благодарност, да получат изцеление или просто да подсилят вярата си. Така че понякога просто трябва да прехвърлим думата чудотворен върху вярата, защото освен Божествената промисъл, вярата също е превърнала много икони в чудотворни.
